Листата падат пожълтели,
посипват студената земя.
Сълзи се стичат по моето лице,
докосват нежно мойте устни.
Сърцето бие в тъжен ритъм,
мисли в тъга отлитат.
С нокти ръката си издирам.
Оставям тънка струйка кръв
от раната ми да се спуска,
да обагря жълтите листа.
С всяка капчица кръвчица
споменът за теб се просмуква в студената земя.
Обичам те, мила моя,
носеща ми единствено тъга.
© Николай Роев All rights reserved.