Отпих. От силата на смях.
От повика на детската ми грешност.
От болката на чудния ми свят.
Останала във пръстите човешки.
И стих. Изрони се от тях.
С огъня на чистата ми нежност.
Но как си ме боли, ах, как.
Какъвто съм добър и честен!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up