valia1771 (Ивон)
371 11611
Nov 8, 2009, 2:03 AM

Добър вечер, моя уморена любов 

  Poetry » Love
1244 0 14

Добър вечер, моя уморена любов,

откъде се завръщаш тъй късно?

Бе измислено лято и един птичи зов

те подмами да тръгнеш набързо.

 

С тесни джинси и със широко сърце

се измъкна от къщи щастлива,

ако можеше, щеше да литнеш с криле,

а смехът ти бе на самодива.

 

Тежко стъпваш сега, със отекли крака,

о, боже, та ти не си същата,

във очите ти дом е свила мъгла,

леля Жана ли вкъщи се връща?

 

Търсиш златната клетка - още е тук,

но нали ти от нея избяга,

разкажи ми, любов, знам – беше напук

да докажеш, че в нея те стягало.

 

Вече знам от самотните, тъжни години,

че с окови не мога те спра,

мога в прашната клетка отминалото

да заключа и изгубя ключа.

 

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??