Добър вечер, моя уморена любов,
откъде се завръщаш тъй късно?
Бе измислено лято и един птичи зов
те подмами да тръгнеш набързо.
С тесни джинси и със широко сърце
се измъкна от къщи щастлива,
ако можеше, щеше да литнеш с криле,
а смехът ти бе на самодива.
Тежко стъпваш сега, със отекли крака,
о, боже, та ти не си същата,
във очите ти дом е свила мъгла,
леля Жана ли вкъщи се връща? ...