Догмата...

(триптих)

1.

Ела!... Ела да разпалим

безброй тържества искрящи

и не от вино пияни

да сме, а от близостта си!...

Да е радост за телата

и за духът- безтегловност,

откъснали се от Земята

да се обичаме в полет!...

Да се любим безпътни

и непокаяно- греховни,

докато може плътта ни,

а след нас да се помни!...

2.

Бих искал да съм те спечелил на дуел,

или на зар,

отнел от едноок злодей,

или- ревнивец зъл и стар;

в моряшка кръчма за бутилка ром,

или за девет пенса в някакъв вертеп;

с фалшиво злато на пазар за роби,

но-о

нещичко да съм платил за теб!...

Тогава щях цената ти да зная

и нямаше на никой да те дам,

защото всичко съм платил до края

сам...

3.

О толкова малко сме били заедно,

а толкова дълго- разделени,

че питам се днес:”Дали е съществувала

Любовта, или измислил съм я заедно с тебе?...”

Понеже тъй се създават и религиите навярно:

някога, с някого нещо се е случило,

после друг го разкаже и хората вярват,

защото няма разумно обяснение на чудото...

И ето как приемам за истина Догмата...

Било е!... Съществувало е... Тъй се знае...

И нямат значение съдържанието и формата:

„Имало е значи Любов и това е!...!

Коста Качев