Jun 17, 2007, 12:04 PM

Догонвам се 

  Poetry
481 0 9
Отворени прозорци са очите,
завихрени са дланите в летеж,
от мислите - изваяни копнежите
във устрем син от бял цъфтеж.
Задъхани, на устните  се спират
диханията лекокрили на деня
и в ритъма на пулса ми тактуват
съзвездните сияния на любовта...
Догонвам се във необятност тиха,
разголвам недокоснатите сетива,
изпята сред уханията на лъчите,
минорно се издигам с песента.
И нежен лъх душата ми издига
над светли хоризонти с цветен блян
и там, сред музика, ме благославя
издигнатият във душата  храм.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??