Договор с Мефисто

Във утро и спонтанно, и лъчисто

понесъл аромата на нощта

ме стресна неочаквано Мефисто

с желание за моята Душа...

В замяна ми предлагаше: стандартно

когато искам Времето да спра-

дори и необмислено, хазартно

обезумял в разгула на Страстта...

Щом разговор започнахме със него,

сам себе си блестящо защити:

„Защо Той не надмогна свойто Его

и дните ви свидливо отброи?..

Защо и неразумно в смъртно тяло

душа безсмъртна Той ви обеща?..

Не мога стореното да поправя,

но шанс ще дам на твоята душа,

защото тя без тялото не може-

(безплътна ще витай из Вечността!)

и ни любов, ни гняв ще я тревожи

когато вече мъртва е плътта...”

...Признавам, че звучеше толкоз вярно

(дори и богохулно то да бе!..)

и сам разбрах как впримчени коварно

сме в нашето човешко битие...

Но вече бях решил да съм си с Бога,

макар че нищо Той не обеща,

а искаше за „милостта си строга”

да му харижа своята Душа!..

...Тъй договор не сключихме с Мефисто

той Принц на Мрака върна се в нощта-

тогава чак разбрах, че ще ми липсва

изящният му стил във мисълта...

...И днес когато гледам как старееш,

а нямам сили Времето да спра-

прекрасно знам вината ми къде е,

но все отказвам да я разбера,

че вече трудно вписват се мечтите

в предчувствията вяли на плътта

и бръчици се пръсват край очите,

и губим неусетно паметта,

и дните вече влачат се унили,

по пътищата плъзнаха мъгли-

не помня даже -бяхме ли щастливи,

дори не помня- дали сме били!...

...Старееш скъпа, бързо, напористо,

но не от мен зависи да реша,

че вече остаряла, на Мефисто,

не му е нужна моята Душа!..

д-р Коста Качев