... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпровождам черните си нощи,
и с обич ви изпращам писъмца в безсънните ви електронни пощи,
понякога, простете ми, съм слаб – дори на стих не мога да политна,
сънувам светли хорица – и хляб, пред който падах тихо за молитва,
застана ли на сетната черта, ще ви прониже сянката ми птича –
в безмълвията светли на нощта, в които аз бях тук – да ви обичам.