Дойдох свобода да ви дам -
да счупя железни окови.
Дойдох в' вас добро да създам -
за да станете хора вий нови.
Дойдох да премахна скръбта -
да убия във вас рутината.
За да стопля с нежност кръвта -
аз слязох при вас на Земята.
Като крал ме посрещнахте вий -
дошъл във безкрайната нощ.
Вие мислехте, че съм пълен с пари -
а нямах във джоба и грош.
Дойдох посред зимния ден
аз - стиснал двуострия меч.
Но пролет дойде тук със мен -
и свърши веч моята сеч.
Дойдох в' вас аз само за миг -
отзовал се на вашия зов....
Отивам си - без стон и без вик -
но взех си от вашата любов.
При вас аз незнаен дойдох -
а оттук си отивам с цветя.
Не съм вече вашият бог -
но вече нагоре летя.
© Стефан Янев All rights reserved.