abandoned_girl (Петя Терзийска)
115 121
Apr 2, 2007, 1:38 AM

Докажи ми... 

  Poetry
632 0 3
Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е.
Пред мен врата поредна се отваря.
Но ти къде си? Няма те... Защо?
И в девет кръга бавно аз изгарям,
че ти далеч си... Там, но със кого?
И тази ревност бавно ме убива.
Очите ми те търсят нощ и ден.
Не мога вече чувствата си да прикривам,
не мога да живея с твоя поглед вледенен.
Кажи, за нея ли си мислиш пак?
Отново ли в сърцето ти дойде неканена?
И докога ще трябва да живея в мрак?
Объркана, уплашена, ранена и измамена?
Не вярвам, че не мислиш ти за нея.
Не вярвам в думи нежни, но лъжливи.
Макар за теб ужасно да копнея,
не мога да повярвам на очите ти красиви.
Докажи ми, че за тебе съм една.
Сълзите ми със истина попий.
Докажи ми, че за тебе минало е тя
и с обич страховете в мене разбий! 




                                                               MEMORIES...
                                           I WAS RIGHT, RIGHT?

© Петя Терзийска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО!!!!!!!!!
  • Истината понякога много боли!Но предпочитаме нея,нали?
    Стихът ти е прекрасен!
    Желая ти любов и себеуважение!
  • Бил ли е с една,след нея ще дойде друга,бъди сигурна!Но така или иначе верни мъже няма,освен в приказките....
    Поздравления за прекрасния стих!Много ми хареса!
Random works
: ??:??