Apr 12, 2012, 10:42 PM

Докато дишам 

  Poetry » Phylosophy
2085 0 23
Откажи се, Любов, да ме следваш.
Аз съм вятър със птици в крилете.
Върховете кръвта ми обсебват,
към брега... звън от котви присветва.
Хоризонтът е моя икона.
В мен молитвите теглят нататък.
Облак срещна ли - шепна дъждовно,
в съпровод на дайре, от листата.
Ако слънце открадна си в шепа,
хуквам целия свят да ошетам
и по капка на всеки в сърцето
да оставя, та обич да светне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??