Пиано тихо някъде история разказва,
нота по нота в ума ми думите запазва,
слуша розата, огънят залезно заспива,
две устни от вино мракът изпива.
Стеле се уханно тишината,
меко зелено шуми гората,
заспива слънцето под облак – одеало,
беше то някога ярко, ослепително бяло.
Сега е тъмно, пианото само нейде проплаква,
нощта от цвят очите ми изплаква,
красив е нейният мастилен шал,
красив е далечният ден дълбоко заспал. ...