***
Р.Чакърова
Така ефирна е завивката от пръсти,
покрила голата ми женска същност...
Целуваш... Значи, че ще спим до късно...
ДОКАТО ДВЕТЕ НИ ВСЕЛЕНИ СЕ ПРЕГРЪЩАТ...
Навява хлад и чувство за божественост,
Дъхът ти пази равновесие по моите къдрици,
а совите, стаени в тъмното на кестена,
четат поеми... Но нали и те са птици...
Мирише на живот, на топла угар...
И устните ни бавно ни завръщат ...