Докато гледаше нагоре Абдулрахман Акра --------------------------------- Гледаш нагоре... накъде, не знам. Към небето ли? Да... може би... Дали ти виждаш каквото не виждам? Никак не важно... това разбери.
Докато гледаш... аз също виждам като статуетка - изваяна бяла шия и толкова гладка, че с устни жадувам цяла ода на нея да изпиша.
Драги Маги, Магдаленка и Васил
Искрена и сърдечна благодарност за хубавите коментари
Толкова много ме зарадвахте и превърнахте деня ми в един усмихнат и розов
Пожелавам ви приятни и поетични времена
Силно копнежен стих! Пожелавам ти да виждаш това, което и Тя вижда! Когато на света се гледа с четири очи, той става вълнуващо прекрасен!
Поздравления за стиха, Абдул!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав от мен