Oct 18, 2022, 9:19 AM

Докато има светлина 

  Poetry » Strict forms
219 3 6

ДОКАТО ИМА СВЕТЛИНА

 

На сънища така не се наситих –

все пищни, цветни, ярки и без звук.

Навярно нощем скитам сред звездите,

а в ранна утрин се завръщам тук.

 

В неспирните откоси на кълвача

дали намирам смисъла дълбок?

Какви окови дърпат ме през здрача,

та не оставам в скутите на Бог?

 

И знам – щом в мене тихичко ръми

и дълго в пролетния злак се губя –

клонят към заник светлите ми дни.

 

Загърне ли ме мрак неумолим –

дано до мен си и да ме събудиш.

А после – ако можеш – остани!

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??