hristam (Христина Мачикян)
531 928
May 27, 2018, 5:02 PM

Докато живите със вятъра говорят 

  Poetry
1636 14 10

Изви се този вятър като шепот
в най-тихото на съботното пладне,
разсипа от зелените си шепи
черешови мъниста над оградите.
Наниза сладост и тъга по равно
по тънкото душевно петолиние,
та кротката им песен да остави
по дългия си път небесна линия –
далечна, като писък на авлига
и близка, като белега от спомен,
за тези, дето горе се прибират,
докато живите със вятъра говорят.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??