Нощта е течен шоколад,
разстила се и сладко ме обгръща.
Ухае на какаов аромат,
ръцете ѝ копнежно ме прегръщат.
И устните ѝ ми сладнят,
целува ме и се разтапя зракът.
Сами сме. Нека всички спят.
До утре ще я любя. Аз съм мракът.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Тогава бързо да хващаш перото...
Чакам още бисерчета...
За "нея"... 😊