Две ръце преплитащи се в мрака,
надяващи се утре да е по-добре,
но раздялата на ъгъла ги чака
и утре отива си това момче.
Тя самотно преброява дните,
след които отново ще се срещнат те.
С търпение разресва си косите,
гледайки към изчистеното през деня небе.
Мислейки за него, борейки се всеки ден.
Там стоеше, на красивата, тъмна алея,
и макар светът да изглеждаше безизразен,
желаеше тя той да се завърне при нея.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up