Jan 21, 2024, 10:14 AM

Докато щракнеш с пръсти 

  Poetry » Phylosophy
235 3 12

ДОКАТО ЩРАКНЕШ С ПРЪСТИ

 

Къде ме отнесе покоят вечерен?

На изток ли беше, на запад? – Не знам.

В стрелките прекършени кой ще намери

утеха и даже за бъдното знак?

 

Сънувах жребчета, препускащи в юни –

из утрини сини и жадни треви,

цикади, изпрели пътеките лунни –

където душата самотна върви.

 

Да беше се сбъднал сънят ми наяве

за две-три минути, дори и за ден,

изтляла бих тихо в самотна дъбрава,

без никой да има и спомен за мен.

 

Ти, който след мен в листопада си стигнал,

и любиш, и мразиш, проклинайки триж,

помни, че животът са няколко мига,

добри или лоши – иди и ги виж.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??