May 25, 2011, 10:31 AM

Докато стана тишина 

  Poetry » Love
1650 0 24
С теб съм.Но на гара.Идва влак.
Ръката ти нехайно се изхлузва.
Примрялата от допира ѝ длан
в мига увисна: празна, топла, гузна.
Изгубих ключа, с който те отварях.
Отнесе вятър общата ни глътка
и с думите ти само разговарям:
тъй свиден, още топъл е брегът им.
Ще свикна ли с приятелското: "Чакам те!"?
Покана за кафе да е "Ела!"
ще идвам. Докато пътуват влакове.
Или докато стана тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??