May 25, 2011, 10:31 AM

Докато стана тишина 

  Poetry » Love
1486 0 24

С теб съм.Но на гара.Идва влак.

Ръката ти нехайно се изхлузва.

Примрялата от допира ѝ длан

в мига увисна: празна, топла, гузна.

 

Изгубих ключа, с който те отварях.

Отнесе вятър общата ни глътка

и с думите ти само разговарям:

тъй свиден, още топъл е брегът им.

 

Ще свикна ли с приятелското: "Чакам те!"?

Покана за кафе да е "Ела!"

ще идвам. Докато пътуват влакове.

Или докато стана тишина.

 

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??