Mar 12, 2010, 11:40 AM

Докато сънуваме... 

  Poetry
710 0 3
Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си,
носеща му безценна храна,
която можеше и да е...
торта...
забравена от някого,
когото исках
да видя през матовото.
И какво... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??