Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото.
Като монета е далечно слънцето...
Кървяща е цената да го стигнеш,
изгубиш ли способността да свържеш
два края на измислена история,
в която добротата побеждава.
И вади кестени от незагасналия огън
заради нещо и заради някого, ...