Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой,
да пита тази жажда тъй, съсипваща,
дали ще понеса в живота с викове,
роболепно ли ще замълча сред нищото?
И аз забравих. Пръснах я по пясъка -
онази болка, дето мъчи ми душата.
По тялото си нямам здраво място.
Морето щом е в мен - света в краката е. ...