Oct 17, 2009, 11:12 AM  

Докога? 

  Poetry » Love
568 0 0

Аз падах, там пред теб бях зърно.

 

Една уста бе остра като плуг,

 

с една целувка нейна ти превърна ме

 

от грозния жабок в прекрасен мъж.

 

 

 

Бях принц, любовник с режещите ласки,

 

отрязах с тях веднъж една любов,

 

но дъжд когато сълзите си тряскаше,

 

отнесе я, отрязаната, в ров. 

 

 

 

По кален път! Вървях, за да те търся,

 

с едно мъничко пламъче в нощта,

 

една любов от загуба разтърсва се,

 

и тайно ще гори, но докога?

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??