ДОКОГА?
Времето аз нявга надпреварвах,
а то усмихваше се някак иронично,
болката аз бързо отминавах,
а живота ми изглеждаше комично.
Леко носех се над стръмните пътеки,
като ястреб зорко следвах аз целта,
гордо демонстрирах своите успехи,
коленичил сякаш бе пред мен света.
И ето, че изнизаха се вече 9 лета,
откакто крача аз по таз земя,
откакто времето в мен замря, ...