Докога, любими, ще боли...
ще търпим болката непоносима?
А щастието кога ще навести
любовта ни, уж непоклатима?
Колко време така ще издържим?
Ти знаеш, че не ми е никак лесно.
Колко болка можем още да си причиним,
докато не стане вече късно?
Късно за напразни надежди,
от вятъра като пепел разпиляни...
късно за обещания грешни,
в някой ъгъл изоставени и пропиляни.
Пламъкът в сърцата ни докога ще гори,
докога, разпалвайки се, ще ни пари?
И придружен от горчиви сълзи
ще ни навява спомени стари.
Иска ми се да се справим
и да продължим заедно напред,
ала вече не зная какво да направим,
за да бъде всичко наред.
Сърцето ми до скоро беше празно,
но сега присъстваш ти
и няма да е никак лесно
някой това да промени!