Докога?

Mar 25, 2010, 8:54 AM

Poetry » Love

564 0 3

Вик! И после тишина...
Един-единствен лъч зора
и после черна тъмнина...
Но споменът остана запечатан,
като клеймо във моята душа.
То беше кратко щастие -
миг извисеност над света,
превърнал се тъй бързо в спомен,
че вече мисля - сън ли бе това?
След него бързото падение
от шеметната висота,
от абаносовата кула, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Докога?

Want to read more?

Random works