Докога?
И през последната година
доста народ от България си замина,
оставят близки, род и родина
и ще търсят щастие в чужбина.
Тръгват си оттук обидени и огорчени,
разплакани и с души наранени,
защото бъдеще няма за тях тука,
нищо не се променя и е пълна скука.
Работа не могат да си намерят
и няма смисъл тук да живеят,
не са щастливи и не се смеят
и няма ценности, за които да милеят.
От всичко това ми се повдига
и в душата ми бунт се надига,
затова искам да попитам всички,
както големи, така и мънички:
Докога ще се правим, че не ни пука
и ще се преструваме, че не виждаме “боклука”,
главите си в пясъка ще заравяме
и че сме българи ще забравяме.
Спомнете си какви хора тук са живели,
как са се борили и не са се предали,
нима напразно те са умрели
и за какво живота си са дали…?
Да може днес да сме доволни,
щастливи като птички волни,
да сме свободни и да не живеем в клетка
и на никого да не сме марионетка.
Кажете, докога светът ще ни се присмива,
във вестници и статии ще ни осмива,
докога ще ни сочат с пръст, ще ни показват,
санкции ще ни налагат и ще ни наказват.
Ей, хора, докога така?
По течението ще я караме, а?
Докога ще си мълчим и ще си траем,
като кучета ще умрем, даже без да излаем.
Спомнете си хан Кубрат какво е казал
и на синовете си нагледно е показал,
че трябва да сме обединени като народ,
за да го бъде българския род.
А ние пак се разделихме
и на партии се нароихме,
в черупката си всеки се затвори,
мълчи и нищо не говори.
Вижте, имаме прекрасна земя,
пълна е тя с плодородни поля,
язовири и реки,
хубаво море и невероятни планини.
Кажете ми къде другаде по света,
има такива красиви места?
Ами дайте да ги съхраним
и на господ да благодарим.
Да се борим за бъдещето на нашите деца,
нали те за нас са всичко на света,
по-хубава България да направим
и че сме хора никога да не забравим.
И повече никой от тук да не бяга
и багажа си за другаде да стяга,
така да направим, че хората да се завърнат,
да са щастливи и родината си да “прегърнат”.
Без да ни е срам, високо да вдигнем глава
и да кажем на всички по света,
че сме българи и с това се гордеем,
ето затова си струва да живеем.
© Валери Бобев All rights reserved.