Samadhi (Гюлсер Мазлум)
247 652
Sep 23, 2016, 5:22 PM  

Докога 

  Poetry » White poetry
779 2 0

 

Когато някой  или нещо

покоя в душата ми изпие,

тогава … не живея, а тлея.

Потъвам в бездна.

Мрак ме погълва. 

Губя себе си.

И не пея.

 

Причината?! – Не!

Не е в себеподобните.

В несъвършенството мое е.

Мога ли само за Бог да копнея?

За Духа в плът съвършенството

вечно недостижим блян ли е?

Докога ли душата ми ще го лелее?

 

Самадхи

22.09.2016

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??