Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз
до него всяка сутрин се събуждам.
Не различавам образ, нито глас —
все по-далечна, тиха, все по-чужда...
Това е само спомен, но защо
с копнежи битието ме замеря?
Луната е несбъднато тесто
за питката от коледна вечеря.
Това е само спомен за мирó,
разлято след крещенето по господ,
и уж е с лекотата на перо,
а раменете ме болят от носене.
Денят ми има пролетна снага —
със слънчев лъч пребори снеговея!
А аз отглеждам спомен. Докога
под сянката му празна ще живея!?
---
© Станислава All rights reserved.
Изразила си нещо много лично в поетична форма.
Хареса ми точността и завършеността на стиха и също точните рими.
Търсено или не - реже с математическа точност като скалпел.
Имаш ясна мисъл.
Поздравик.