... докосна ли...
Дори сред клоните с мечти да съм извила
гнездото си, целунато от Бога,
запали ли ме с огън самодива
да тръпна по Любов до изнемога,
не ми е нужен Дявол или Бог,
а само кръста страстно-безпощаден
на залез да стопя с последен ход,
по пътя за към Рая или Ада...
Но таз Любов, на залеза сред клоните,
докосна ли със земната си нежност,
ще изгаси олтара и иконите
и Бог ще обеднее... на Надежди...
© Таня Георгиева All rights reserved.