"Любов ли е, когато в сутрин с теб се будя?
Любов ли е, когато мисълта гори?
Любов ли е, когато в нощите, в съня ми,
душата ми с обич към твоята лети?"
Сънувах този стих и нежната му песен,
те бяха вътре в мен, но чувах ги отвън,
звучаха с детски глас, чист и непринуден,
долиташе отгоре. Не беше сякаш сън.
Затичах се по стълбите, исках да я видя -
певицата със ангелския, непресторен глас,
тя пееше на парти, май коледно и детско,
но песента отправена, единствено към нас.
Събудих се. Сънят във мене запечата
мелодията, текста, детето с песента...
Впоследствие разбрах - смъртта била е тука,
докоснала ме бе, със ангелски крила.
Посветено!!!
© Таня Мезева All rights reserved.