Докоснати за обич

Oct 27, 2019, 3:23 PM

Poetry » Other

571 0 2

Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.

Отвори си устата, да попиташ кой е.
Но глас не се изтръгна от Душата.
Той бе отдавна забравен спомен,
потънал в паяжините на тишината.

Без да попита, все пак отвори тя.
Сърцето вледенено я подтикна:
„Стига, стига живя в черна самота!
Как без топлина искаш да извикам?“

Стоеше на прага друга Душа изгубена,
по пътеки дълго самотна вървяла.
И тя бе от бурите тежки обрулена,
за топло огнище и покрив мечтала.

Две Души протягат пламнали ръце.
Светлина се спусна от небето бяла.
За миг разперили любовните криле,
сърцата си докоснахте, за обич закопнели.

26 10 2015

Please sign in with your account so you can comment and vote.

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-11-01T18:56:04+02:00

Да, Роси, само такива мигове остават вечен спомен в съзнанието ни и болезненост от липсата им. Сърдечно благодаря!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-10-31T15:27:45+02:00

Миг от вечността - сливането на две души в едно дихание! Това копнеем, за това живеем!