perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Nov 12, 2008, 7:05 PM

Докосване 

  Poetry » Love
834 0 12

Прегръдката ми нежна запомни

и сякаш всичко казват ни очите,

ръка в милувка протегни,

защо ли, устни, пак мълчите,

излишни думи между нас

не може никога да има,

понякога говори вътрешният глас,

понякога усмивката незрима,

и колко хубаво е с тебе,

ръката ми поела в шепа,

и зная, че съм ти потребен

и в чувствата не можем да сме слепи...

Сподавените думи пак мълвиш,

ухаят устните на мента,

да влееш шепот в морските вълни,

магията усещаш на момента,

и думите сподавени мълвя,

ухаят устни на малини,

в посока към душата ти вървя

и няма да допусна да изстине.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??