Люска (Люска Петрова)
49 129
Jan 16, 2008, 4:48 PM

Докосване 

  Poetry » Love
649 0 7
Докосваш ме
понякога случайно
и това докосване омайно
за миг ме кара да лудея.
Да ти призная ли това?
Не смея.
Докосваш ме
с полъх от поглед,
а аз като птица във полет
разтварям криле и се нося
към някаква нощ тъмнокоса.
Докосваш ме
само със мисъл,
която с очи си написал.
Насън ме докосваш
и търсиш забрава.
На какво се надяваш тогава?

Реша ли аз
да те докосна
във някоя утрин,
сияйна и боса,
не очаквай да лекувам
душевните ти рани…
Очаквай вулкани!

© Люска Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??