Докоснах те, любов, и как опарих се, о как,
аз пих от извора горещ, пих пак
и твоя ореол аз взех, целунах
и мъртва любовта, във жива я превърнах!
Ти долетя тъй дълго чакана,
ти, светъл лъч в тъмното, дочакан
и звездни мигове само за мен,
изпитах под дъжда студен.
Аз знам, че няма да се върнеш,
превръщаш всичко в буца лед.
Но остави искрица пламък да гори,
знай, той напразно няма да блести!