Нощта трепти във мъжките ти шепи...
Докосвам те и всичко свършва...
Или започва точно в този миг.
Наясно съм със тъжните светулки,
наясно съм със всичките неща...
Галактики разпадат се,
а ние сме планети,
които търсят своите слънца -
изгубени в еднаквостта на дните,
погълнати от нечий чужд потоп...
Във утрото дали ще свети,
дали ще се роди любов?