Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
Oct 28, 2012, 9:03 PM

Докосване 

  Poetry » Love
754 0 7

 

Докосване

 

Ще се спусна по сребърен лъч,
тази нощ
        и при тебе
                на пръсти, тихо ще вляза,
само,

ти – не залоствай вратата,
      остави я отключена
                като свойта душа,
зажадняла за ласки,
за обич,
        за плам
                и за миг на докосване...
По-невидим ще бъда от мрака,
        по-нечут ще съм от тишина,
        ала

        съчки ще хвърля в огнището,
        за да лумне отново жарта,
        със която –
        навярно ще стопля
                тази твоя тъй чиста мечта
                за всевечна,
                потребна взаимност...
Ще погаля косите ти
или не –
        ще ги разроша,
        разпилени да бъдат,
като бурно море –
        непознато.
И със своите пръсти,
        даже с целите длани
                ще обвия сърцето ти,
                ще му дам
одеяло –
        пъстроцветна любов,

        песъчинки звезди ще му дам –  
                  да припламват във нощите,
                        в които ме няма...
Ще му дам необятен простор
за летене, за зов и съмнения...
Тишина,
        тишина ще му дам,
а на тебе – всичко,
        всичко, което поискаш – без едно –
времето –
        то не е мое и... никога няма да бъде,
но това – после,
        после,
                после...
                        Чуваш ли, после...!
А сега замълчи,
        остави се на моето тихо докосване
               и така остани –
                     до разсъмване!

 

© Росен Гъдев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??