Весан (Ангел Веселинов)
529 763
Sep 9, 2011, 9:27 PM

Докосване до мама 

  Poetry » Other
575 0 6

Отдясно пред олтара, до дверите във храма,

над малкото кандило изписан женски лик

от старата икона със погледа на мама

печално гледа в мене. Трептящият светлик

 

на пламъка огрява лицето на светица

и в този зографисан изящно блед овал,

в очите уморени и в кротките зеници,

отново сякаш, мамо, през времето, без жал

 

отнело те, се върна. Отново сякаш с пръсти,

прозирни като пламък на стапяща се свещ,

ръката ми докосна. Пак сякаш ме прекръсти

и благослов ми даде... И туморът зловещ,

 

и болестта коварна, която те погуби,

разбрах, че е отнела единствено плътта,

защото пред човека, когато силно люби,

макар и победила, безсилна е смъртта.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??