Feb 3, 2006, 8:45 AM

Докосване до нещо дивно 

  Poetry
812 0 0
Докосване до нещо дивно
Главата ми като фуния,
очите ми - фенери във нощта,
завъртам се като в стихия,
сърцето тупка, аз не спя...
Проводник съм на нещо дивно,
избликват мислите като река,
а пръстите ми щракат по клавира,
отражения в небесите огледала...
Когато свърши се потокът,
със радост пак ще полетя,
по друмищата върху конят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Random works
: ??:??