Не искам да се будя сам без теб!
Сърцето ми на тебе се обрича!
Сънувам те... В съня си съм поет,
възпял те в стих, защото те обича!
В съня ми през отворена врата
при мене влиза сянката ти бяла!
Усмихваш ми се – ангел, не жена
от плът и кръв, душата си ми дала!
Да те последвам, махваш ми с ръка!
И тръгвам... Тръпне чувството познато!
С теб бих отишъл и накрай света,
там, дето чезне слънчевото злато! ...