Докъде ли отвели ме биха очите ти,
ако бяха небе, а ръцете – криле?
Докъде ли ще стигнат нозете ми,
ако нямах мечти - две летящи нозе?
Питам бялата, луда луна,
ала все зад облаци сиви и тъмни
крие своята пълна снага,
зад две шепи звезди, но бездумни.
И във скута ми капят ли, капят...
като тиха роса окосени сълзи,
а в сърцето ми спомени давят
неизплувала обич във твойте очи. ...