Nov 18, 2010, 3:57 PM

Дом 

  Poetry » Love
590 0 4

Дом

 

Били сме сякаш във различни стаи

заключени във къщата на самотата

и там със чувствата – като с хазяи

говорили сме вечер - в тъмнината

 

По коридорите постлани с мисли

разхождали сме се във дните сиви

усещайки навярно – че сме близки

и заедно навън ще сме щастливи

 

А любовта ни в птица преродена

летяла е над нас във тишината

и молела е тя -  самото време

да и отвори с нежен дъх вратата

 

И времето - навън не я остави

докосна я със нежния си пламък

и тя нахлу при нас за да забравим

завинаги - самотния ни замък...

© Чавдар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??