Срещам дните под върбов клонак
и съм своята мярка за есен.
Спя в мъгливия нощен каймак —
да ме видиш е толкова лесно!
Сред полето — следи от вълче,
припознало очите си в мене.
Виждам време, което тече,
и небе с гръмотевични вени.
Ще остана, защото е дом
всеки стрък подранило кокиче.
Изоставам посоките, щом
дъждовете познавам отлично. ...