Точица синя във мрака блести
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна
в цяла вселена с безбройни звезди
тихо промъква се мисъл тревожна,
дали завинаги, тя ще лети?
Тихо се носи в бездънния мрак
през съзвездия и през плеяди
сред комети, космически прах
и радиационни канонади. ...