Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща.
Не навява никакви символи,
няма спомен конкретен дори,
от години застоя ни заличава,
а слънцето в клоните блести ли, блести.
Тук-таме подвява се и някоя прашинка
избягала от по-бедните квартали,
една пада на бетона, друга продължава, ...