Той знаеше, че има своя дом,
но за беда, не помнеше къде е –
хралупа или крепост от бетон,
на пуст чукар, край слънчева алея!?
Той знаеше. И цял живот вървя –
а пътища безброй – ни край, ни спирка
и още търси късчето земя,
забравения пристан приютило.
Преброди планини и върхове,
на черни урви спуска се в недрата,
пустините, безбрежното море
и стръмните пътеки към зората.
Къде и как да спре, нима подслон
случаен би си струвал!? Има къща
там някъде, под ласкав небосклон.
Къде ли е пътеката за връщане?
Все някога, когато и да е
ще го насочат морните му стъпки,
към стряхата, която ще го спре,
та раните от пътя да закърпи.
А до тогава, здрачен и смирен,
ще крачи – всеки друм е просто търсене
на собствен дом – и свой, и съкровен,
със спомена за живи и за мъртви.
Със няколко живота по-богат,
покой намерил в скитане тревожно,
той търси своя дом в различен свят –
от другата страна на невъзможното.
© Вики All rights reserved.