Изпий ме като чаша „Шардоне“,
но после ще повръщаш – от метил съм.
Прегръщаш, виждам, стария букет,
от евтини увехнали цветя,
откъснати небрежно от градината,
в която се разхождаш – „Заблуждение“.
Дори не помня как ти беше името,
но аз съм вече твойто вдъхновение.
Илюзии и изкривено зрение
на глупава жена...