Дон Кихот се отказва от лудориите си
Не знам какво е поражение... кой казва, че съм луд?
Идалго с малка хасиенда, читател влюбен и мечтател.
Поезията е доспехи, бита – роман (но трафаретен), на копие
от стария таван ги вързах, и ето ме – Добрия Дон Тъга.
В коравите гета на Андалусия издигах вятърни корсети.
Кикотеха се селски деви. Мъже, овъглени до грубост,
поиха крантите си в моите брътвежи и в бъчвите
наливаха до винено статуквото на своя жалък жребий.
Принцеси и каторжници калъпиха от мен палячо,
за трон на Ланселот пастирчето научих да жадува.
Церих срама на другите, а аз дете в душата носех ...