Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък,
ще оправдая всички песимисти.
Те знаят, че животът ни е кратък
и може би смъртта ще ги пречисти.
Но истината в думите ми диша.
И любовта ми грешна, или бяла.
Започна ли неистини да пиша.
Дописва друг. А аз съм... Отлетяла...