Когато аз не зная ти къде си,
в сетивата ми нагарча неизвестност
и дни и нощи безсловесни
преживявам някак си по спешност.
Но дори да те няма -
с мен си,
с дълбоките езерни очи,
с тежките ресници - свесени
над бистрите води върби.
Дори да те няма -
до мен си,
с косите - тъмни водопади, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up